на Бела Кълан

1
Някога едно момче напусна ме без жал..
Някога,когато то бе всичко за мен
нежност,мъка и тъга.
Някога когато го обичах,то отсече ме с ръка
и ми каза ,че за него съм затворена книга на Любовта.

2
За какво загърби любовта...остави ме с
разкъсана душа.Разби моето сърце сега.
Стана като пъзел в ноща,но сега му липсва нещо
липсва му това,което остана в твойте ръце!
Сега пъзела кърви,останах без сърце.
То се превърна в леден камък на Любовта.
Без теб не мога аз да съществувам,без теб съм
дамата с ледено сърце и без душа!
ЛЮБОВТА ли тя не съществува,Съществува само
БОЛКА и ТЪГА за отчаяни сърца.....

3
Това е сянка без душа,тяло без разсъдък,господар на постинята
Как мога да го гледам без страх в очите-след като е нещо толкова
зловещо.Той е въплащение на лъжата,живота му е безрадостен и безсмислен.
А аз се превърнах в невина жертва,хвърлена нехайно в огъня на любовта.
Отчаяните опити да се спася останаха напразни.
Днес тялото ми забрави за раните.но сърцето ми не успя.
Всичко е минало,но онзи глас все още ми пречи да спя.
Не мога да забравя,че съм била в леговището на звяра и , че
съм докосвала нежно лището му.
Понякога е невъзможно да загърбиш душевните си страдания,
съдбоносните нощи,фаталните срещи,заблудите,капаните.
Понякога болката е толкова силна,че най опияняващото и сладкото
лекарство е безсилието срещу тревогата стаена в сърцето ти .
Питам се какво може ЛЮБОВТА освен да ранява?НИЩО!ТЯ е само
Сладка отрова....


ТОва си стихчетата от мене...Писани са когато съм била 9 - 10 клас
спечелих грамото по литература с тях ... дано ви харесат

Ти също,невероятни са...наистина шапка ви слагам.на теб и асето....имате таланта да пишете ...и продължавайте,не спирайте,,умеете го и не го пропилявайте

УууУУ Миси МилО Цунки ГунКи